Багери разръфаха вековно гнездо на вестници насред София
Автор Андрей Велчев, luboslovie.bg
Адресът е улица „ 11 август “ № 18. Там – двайсетина лета след началото на отминалия век, се появява триетажна постройка, чийто собственик е Данаил Крапчев. Единият – дружно с Атанас Дамянов – от двамината най-големи вестникарски магнати у нас преди 1944-а. В постройката той настанява редакцията на вестник „ Зора “ и наборен завод.
„ Зора “ е измежду легендите на българската публицистика. Има интервали, в които тиражът на изданието доближава до фантастичното освен за ония времена число 120 000. На вестника сътрудничат Йордан Йовков, Димитър Талев, за него работи Чудомир… Само това да бе – стига.
Политически кореспондент там преди деветдесетина години е Константин (Коста) Купенков. С него бяхме съседи в столичния квартал „ Павлово “. Русенец, с превъзходно обучение и от Женева, владеещ няколко езика, мил по манталитет мъж, грациозен, висок. Депутат, почетен член на нявгашното Красноселско читалище, което в действителност постоянно бе и е на спирка „ Овча купел “ по маршрута на трамвай № 5. Бе се срещал с Кемал Ататюрк, с десетки други звезди, а още от 1908-ма е един от пионерите на проведеното журналистическо придвижване и в София, и в България. Отиде си през ноември 1969-а.
След септември 1944-а в постройката на улица „ 11 август “ за известно време се настанява вестник „ Отечествен фронт “. После – „ Кооперативно село “. А от 1966-а там се набираше „ ПОГЛЕД “, с изключение на него – „ Трудово дело “, „ Еврейски новини “…
На първия етаж през осемдесетте имаше бюфет, нагоре – публицистични пространства. Най-помнещ се бе просторният наборен завод. С линотиперите до топлите и приказливи машини; с метранпажите; с голямата маса за стъкмяване на страниците; с касите с букви от разнообразни шрифтове; с пресата в дъното – до прозорците, обърнати на изток; с касите с кисело мляко и газирана вода, с които печатарите бореха оловните изпарения; с двете дребни стайчета за коректорите; със стаята за дежурните екипи на западния завършек на етажа. Та таман там се набираше „ ПОГЛЕД “ от 1966-а до 1991-ва. Четвърт век! Там бях и аз – като редактор в отдел „ Култура и изкуство “ на този дивен седмичник – издание на Съюза на българските публицисти, от 1980-та до края.
Над цеха се обитаваха сътрудниците от „ Коперативно село “, най-горе бе карикатуристът Слави Митев с другарите си от отдел „ Хумор и ирония “, най-корпулентният от които през седемдесетте бе добродушният Н. Божков.
Шеф на печатарите от това време беше Севдалин (Севдо), а 4-5 дами „ връзваха “ страниците, една от тях като че ли се споделяше Роза, а омазаният до уши с печатарско мастило Васко с ръчен валяк вадеше длъгнести шпалти и цели страници за четене от дежурните, от коректорите…
След 1990-та пристигна царството на новите технологии. И постройката осиротя. Кога и тъкмо от кого е напусната – други да кажат и опишат.
След ден-два несъмнено към този момент няма да я има. Малко след Гергьовден екскаватор, не знам по какъв начин качен на втория етаж, ръфаше плътта й. Голям напън виждал, споделиха хора от махалата. А закованата входна врата, призрачните стени с изкъртени черчевета на прозорците към улицатаи металните платна, опасали тротоара, навлажниха очите ми…
Не ме интересува кой е новият притежател на парцела.
Печално е безразличието на софийската община към здания с такава преславна история. Защото забравата и нихилизмът в никакъв случай не са били положителни съветници.
И най-малкото, което може да се стори, е да се сложи една паметна табелка с разяснение какво е имало на този адрес. Когато новите стопани построят това, което са си наумили.
Крапчевата вестникарска къща на улица „ 11 август “ № 18 заслужава най-малко дребна плочица за почит…
*Роден на 19 август 1953 година във Велико Търново. Иван Тодоров е български публицист, публицист, преводач. Завършил Журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски “. Бил е кореспондент и редактор във в. „ Поглед “, редактор на сп. „ Вик “.
Член на: СБЖ; Комисията по нравственос на Съюз на българските журналисти. Превежда от английскии съветски.Автор на изданията „ София при започване на века “, „ София преди 100 години “ и на книгата „ Спомен за фотография “. Носител на: *почетния знак „ Златно перо “ на СБЖ; *Голямата премия „ София “ за публицистика.
Адресът е улица „ 11 август “ № 18. Там – двайсетина лета след началото на отминалия век, се появява триетажна постройка, чийто собственик е Данаил Крапчев. Единият – дружно с Атанас Дамянов – от двамината най-големи вестникарски магнати у нас преди 1944-а. В постройката той настанява редакцията на вестник „ Зора “ и наборен завод.
„ Зора “ е измежду легендите на българската публицистика. Има интервали, в които тиражът на изданието доближава до фантастичното освен за ония времена число 120 000. На вестника сътрудничат Йордан Йовков, Димитър Талев, за него работи Чудомир… Само това да бе – стига.
Политически кореспондент там преди деветдесетина години е Константин (Коста) Купенков. С него бяхме съседи в столичния квартал „ Павлово “. Русенец, с превъзходно обучение и от Женева, владеещ няколко езика, мил по манталитет мъж, грациозен, висок. Депутат, почетен член на нявгашното Красноселско читалище, което в действителност постоянно бе и е на спирка „ Овча купел “ по маршрута на трамвай № 5. Бе се срещал с Кемал Ататюрк, с десетки други звезди, а още от 1908-ма е един от пионерите на проведеното журналистическо придвижване и в София, и в България. Отиде си през ноември 1969-а.
След септември 1944-а в постройката на улица „ 11 август “ за известно време се настанява вестник „ Отечествен фронт “. После – „ Кооперативно село “. А от 1966-а там се набираше „ ПОГЛЕД “, с изключение на него – „ Трудово дело “, „ Еврейски новини “…
На първия етаж през осемдесетте имаше бюфет, нагоре – публицистични пространства. Най-помнещ се бе просторният наборен завод. С линотиперите до топлите и приказливи машини; с метранпажите; с голямата маса за стъкмяване на страниците; с касите с букви от разнообразни шрифтове; с пресата в дъното – до прозорците, обърнати на изток; с касите с кисело мляко и газирана вода, с които печатарите бореха оловните изпарения; с двете дребни стайчета за коректорите; със стаята за дежурните екипи на западния завършек на етажа. Та таман там се набираше „ ПОГЛЕД “ от 1966-а до 1991-ва. Четвърт век! Там бях и аз – като редактор в отдел „ Култура и изкуство “ на този дивен седмичник – издание на Съюза на българските публицисти, от 1980-та до края.
Над цеха се обитаваха сътрудниците от „ Коперативно село “, най-горе бе карикатуристът Слави Митев с другарите си от отдел „ Хумор и ирония “, най-корпулентният от които през седемдесетте бе добродушният Н. Божков.
Шеф на печатарите от това време беше Севдалин (Севдо), а 4-5 дами „ връзваха “ страниците, една от тях като че ли се споделяше Роза, а омазаният до уши с печатарско мастило Васко с ръчен валяк вадеше длъгнести шпалти и цели страници за четене от дежурните, от коректорите…
След 1990-та пристигна царството на новите технологии. И постройката осиротя. Кога и тъкмо от кого е напусната – други да кажат и опишат.
След ден-два несъмнено към този момент няма да я има. Малко след Гергьовден екскаватор, не знам по какъв начин качен на втория етаж, ръфаше плътта й. Голям напън виждал, споделиха хора от махалата. А закованата входна врата, призрачните стени с изкъртени черчевета на прозорците към улицатаи металните платна, опасали тротоара, навлажниха очите ми…
Не ме интересува кой е новият притежател на парцела.
Печално е безразличието на софийската община към здания с такава преславна история. Защото забравата и нихилизмът в никакъв случай не са били положителни съветници.
И най-малкото, което може да се стори, е да се сложи една паметна табелка с разяснение какво е имало на този адрес. Когато новите стопани построят това, което са си наумили.
Крапчевата вестникарска къща на улица „ 11 август “ № 18 заслужава най-малко дребна плочица за почит…
*Роден на 19 август 1953 година във Велико Търново. Иван Тодоров е български публицист, публицист, преводач. Завършил Журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски “. Бил е кореспондент и редактор във в. „ Поглед “, редактор на сп. „ Вик “.
Член на: СБЖ; Комисията по нравственос на Съюз на българските журналисти. Превежда от английскии съветски.Автор на изданията „ София при започване на века “, „ София преди 100 години “ и на книгата „ Спомен за фотография “. Носител на: *почетния знак „ Златно перо “ на СБЖ; *Голямата премия „ София “ за публицистика.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ